Благодаря ти, мамо! - Елка Маринова

Трудно точните думи намирам

обичта си към теб да изкажа,

но с годините ясно разбирам,

време е благодаря да ти кажа.

 

Че чувствах се така високо

единствено във твоите очи,

и дори да объркам посоката,

пак вярвах, ще ме подкрепиш.

 

Стъпките ми грешни не упрекна,

не ми се скара, даде ми съвет

и чакаше ме малко да укрепна

и сама да продължа напред.

 

Добро от зло да различавам,

ти ме научи с нежност и любов,

да не пресмятам, когато раздавам

обич, прошка, дори благослов.

 

В най-трудните моменти даже, 

за тебе бях най-важна на света,

и как благодаря сега да каже

порасналата твоя дъщеря….?

 

Благодаря ти за всички кокичета,

донасяли ми в длани пролетта

и че виждаш още в мен момичето,

което вече съм забравила сама.

 

За безусловната ти обич, мамо,

се радвах да се връщам у дома,

и винаги усещах твоето рамо -

най-сигурното чувство на света.

 

Прости за нощите безсънни,

които ти донесе моята младост

и моите постъпки безразсъдни,

отнели ти спокойствие и радост.

 

Да бъдеш силна искам да ти кажа,

че дълго още искам да си тук,

защото много, мамо, си ми важна -

дано съм наследила твоя дух!