Кръговрат - Елка Маринова

С облака намръщен и разплакан,

навън за себе си напомня есента

и подобно гостенин нечакан,

донася ми натрапчива тъга.

 

И преди докрай да ме обземе

това ужасно чувство за вина,

да поискам прошка мамо, време е

и сгушена до теб да помълча.

 

Завъртя ни странно кръговратът,

и колко бързо всичко се мени -

доскоро ти държеше ми ръката,

сега на моята разчиташ ти.

 

И тихичко до теб въздъхвам само,

очите  ми докато скрива здрачът,

че трябва да съм силна вече, мамо,

а силните хора - не плачат….