Мама  и  Май - Виолета Бедринова

Календарът на Май се  е спрял

 ей, на двора божур разцъфтял.

Мама тихо присяда на столче

и подпира мушкато със  колче.

 

Дворът цял разлюлян е от Бога

тя сади цвят до цвят в изнемога.

А глава щом за миг приповдигне

орехът  с клони  ведро и смигне.

 

Във  очите ми греят  звезди

пролетта  пак във валс ме върти.

Този миг  аз на лист ще запиша,

днес сърцето ми пърха, не диша.