На майка ми - Виолета Бедринова
Все разказваш, ми,майко,
за онези отминали дни,
във които горчал ти е хляба
и животът навъсен е бил.
Смисъл най-истински в дните ти
бяхме, все заръчаше „чедо учи“,
та по-лесно за хляб да се бориш
щом порастнеш, в бъдните дни!
И залягах над книгите често,
за държави четях, за царе…
В длани сбирах смели мечти.
Колко много тъга днес в очите ти,
колко много неслучени истини.
Колко много несбъднати дни!
Но когато назад се обърна,все
по-често откривам за себе си,
че опора била си ми ти!