На майка ми - Виолета Бедринова

Все разказваш, ми,майко,

за онези отминали дни,

във които горчал ти   е хляба

и животът навъсен е бил.

Смисъл най-истински в дните ти

бяхме, все заръчаше „чедо учи“,

та по-лесно за хляб да се бориш

щом порастнеш, в  бъдните дни!

И залягах над книгите често,

за държави четях, за царе…

В  длани сбирах смели мечти.

Колко много тъга днес в очите ти,

колко много неслучени истини.

Колко много несбъднати дни!

Но когато назад се обърна,все

по-често откривам за себе си,

че  опора  била  си  ми   ти!