МОЯТА ОПОРА - Никола Апостолов

                                                  И моят път от теб започва.

                                                  От теб започва моят ден.

                                                  Сърцето твое ме насочва

                                                  да бъда свят и съвършен.

 

                                                  В гръдта ти топла аз заспивах...

                                                  И слушах твоя майчин глас.

                                                  Ти беше святата икона

                                                  дори в душевния ми дом.

                                                  Ти бе единствена мадона

                                                  и глътката лечебен ром.

                                                  Ти беше моята опора

                                                  за всяка крачка във зори.

                                                  Чрез теб познавах много хора,

                                                  били към мене все добри.

                                                  Със мъдростта на философи

                                                  упътваше ме ти докрай.

                                                  И малко са ти тези строфи

                                                  за името ти в твоя Рай.

                                                  И днес ми липсваш много, мамо!

                                                  И днес се чувствам аз сирак.

                                                  Останах аз без твойто рамо

                                                  и сякаш съм загубил крак.

 

                                                  А пътят, който ти ми даде,

                                                  завършва с безвъзвратен знак.

                                                  Ти твойто Аз на мен предаде,

                                                  затуй при теб ще дойда пак!