ТАМ НА ПРАГА - Надя Луканова

Аз се връщам
при врати незатръшнати
и присядам на прага,
за да си спомня
как ми подсвирваше времето
с пръсти момчешки
и безумно го гонех,
а то ме застигаше.

Там на прага
на старата къща
мама стиска ключа,
за да отворя и вляза.
В раклата махагонова
чаршафи подбелила
" Вземи си ги, дъще"-ми казва.
"От ръцете ми са,
за да те стоплят"