НА МАЙКА МИ - Надя Луканова

Очите ти със блясък
на момичето от кея
порасналите си деца
очакваш да ги зърнат.
Притихналият Дунав
ти напомня,
когато по брега му
в палавост си ни настигала.

В ръцете си притискаш
скътана прегръдка
и овехтяла картичка
разглеждаш с плахост.
В съня очакваш
да се вмъкнем тихо
и утрото с усмивка
да посрещнеш..

А дните бавно
се изтръгват като вопъл.
От кея корабите
отпътуват с пара.
Надеждите сърцето ти
изпълват с кротост
и вярваш скоро пак
да ни прегърнеш.

В колетче обич
ти изпращам , мамо
за всеки ден да имаш
топлина от мен.
" Целувам те"-
в подателя попълвам
и може би сама
ще ти го донеса.