Аз още помня ! - Деница Топчийска

Аз помня, мамо, първата ни среща - усмихваше се твоето лице , щастливо беше твоето сърце .Гласа ти звучен, чувах аз, във твоята утроба . Но щом родих се, не можах,дъх от сблъсъка с живота да поема. Но чух, аз майко, твойто обещание :родих те дъще и от днес живота си на тебе аз обричам. Оттук насетне моето сърце единствено за теб ще бие.“ И после се унесох и заспах ... Усмихвах се, защото и в съня омаен, усещах твоята любов. И тъй и стана - обрече ти живота си на мен. Но мина много време и роди се друго бебе. С големи мъки, то, на бял свят появи се. И чух, тогава,друго обещание : „От днес дете , живота си на тебе аз обричам.“ И тогава съкруши се моята крехка душа.Растях аз самотна, макар и със брат...Но,Боже, кой да ми каже, че майката може да има дузина деца. На всички , обаче, едно обещание дава : “ живота си на тебе аз обричам.“ Разбрах го , но чак сега , когато съм майка на две деца. Обичам аз силно и двете си рожби и живота си за тях бих дала.Любовта ми към тебе е толкова силна, че не може, мамо, нищо да ни раздели. Дори да си лоша, дори аз да не бъда добра... Никога, мамо, не ще те оставя... Животът ни мамо е свързан до край.

06.05.2017 г.