Б А Щ И Н А Т А     К Ъ Щ А - Тодор Билчев

„Да се завърнеш в бащината къща…”

                                                                                                                    Д. Дебелянов

 

Той сам продаде бащината къща,

но мълком често в нея се завръща.

Където в тежки трудове усилни

бе брал там плодове обилни.

 

И трупал бе богатства със години

за себе си и бедните роднини.

Но дойде Господ в миг и всичко срина –

димът дори изчезна от комина!

 

И броди сам той в родната градина,

бездомен, като емигрант в чужбина.

Че няма как „във къщи” да се върне

и майка, чакаща, да го прегърне .

 

Че чужди днес са бащините двори.

И чужда реч в дома му се говори.

Защо ли, Боже, тъй го Ти наказа

със толкова ненавист и омраза?!

 

В дома си бащин да е той бездомен –

дали не плаща чужд грях днес, огромен?!

Че често щом край къщата си мине

ридае, плаче, себе си проклина!

 

А от душата спомени изплуват,

обсебват го, навсякъде нахлуват.

И ето го като дете на двора

да слуша как си птичките говорят.

 

След туй, качен на бора пред дома си

да чуй в простора звука на гласа си.

Жужат пчелички медни сред лъчите –

в  коси от злато слънцето що вплита.

  

Поблейват агънца, козлета скачат.

И жълти пиленца у тях подскачат.

Звезди блестящи, трепкащи изгряват.

Щурчета дивни песни си запяват.

 

Усилно шета майка му във къщи.

Сече дърва баща му, не се мръщи.

След туй децата му по двора тичат.

И внуците…На него как приличат!

 

И тъй животът в бащината къща

изтече си. И нищо се не връща.

А само вятърът кога повее

той чува майка си как тъжно пее.

 

И как за дядо си реват децата,

прокудени далече по страната.

О, скръбен спомен на без дом останал,

без къща, род и корен – скитник станал!...