Неизпратено писмо - Геолина Стефанова

Студено време, мамо.

Късна пролет.

Не плача. Пак е този

блудкав дъжд.

Не майски рози,

виждам птици в полет

как падат изнурени.

Отведнъж.

Големите момичета

не плачат,

но спя и търся

твоите ръце

да дръпнат мрака,

мислите ми мрачни

и скрият в шепа

нервното сърце.

Прескача, блъска се

в стени от злъч и камък.

Дъхът на чубрица

и мента чезне. Страх,

че губя се и път обратен няма

погребва силата ми

в задушаващ прах,

от който кашлям сутрин

и се давя в думи

с кафе преглътнати,

неказани. Горчи

и къса нерви

делник скудоумен

Да знаеш, мамо, как

умората тежи!

Но ти си стара вече,

майчице любима.

Това писмо ще скрия

в джоба, да мълчи.

Щом звъннеш, ще ти кажа -

всичко имам.

Пази се с тате... Чу ли?!