Защо  се научих да плета - Елена Николова - Хел   

Преходът беше един труден за българите период, особено за възрастните. Майка ми беше на 70 години, когато се реши, събра избродираните от нея карета и отиде на площад Александър Невски, за да ги предлага на туристите, както вече правеха много възрастни жени. Започна да плете и дантели. Справяше се, но се виждахме все по-рядко, тъй като всеки си имаше своите грижи и дейности. При всяка среща тя настояваше и настояваше да ме научи да плета на една кука. Не че ми беше чуждо ръкоделието, но знаех, че не съм добър изпълнител и рутинната работа бързо ми дотяга. Освен това се дразнех, че собствената ми майка, вместо да ме подпомогне в дейността, избрана от мен, настоява да ме сложи в нейната рамка...

Един ден беше дошла да се видим вкъщи след работа. Хапнахме, каквото имаше, и тя полегна на дивана. И отново подхвана – хайде, да те науча да плетеш, да си работим двете... Чак сега разбрах проблема й. Оплетена в проблемите на семейството си, не забелязвах колко самотна се чувства тя, особено след като внуците пораснаха.

- Добре – казах и грабнах една от куките й. Както си беше със затворени очи, тя започна да ми диктува: 

- Навий на показалеца си 10 намотки... сега ги извади от пръста... бръкни в средата, вземи бримка с куката, преведи го през отвора, отново вземи бримка и го изплети... Продължавай...

Когато намотаната прежда заприлича на изплетено пръстенче, майка ми се надигна да види какво съм направила.

- Как го направи? Така е добре. Покажи ми.

Показах и се оказа, че изплитам една бримка повече, а изплетеното е по-релефно.

И така започнах. До края на седмицата успях да създам семпло, но мое си моделче от кръгчета. То се хареса на туристите. Майка ми поръчваше още и още.... Започнах да създавам и други модели. Майка ми беше изключително доволна и щастлива. Чувстваше се пълноценна и горда. Понякога молех синовете си, вече студенти, да занесат на баба си изплетеното от мен на самия пазар. Това беше голяма радост за нея. На сергията ѝ се наместиха и малките детски книжки с гатанки, които бях илюстрирала сама и издала.

 

Така живеехме по време на прехода. В моливника ми при химикалките и моливите  се настаниха и куки за плетене.

Когато  вече я нямаше, не можех да се докосна до игла.   Четири години по-късно си счупих ръката и след като свалиха гипса, ми препоръчаха плетене за раздвижване.   И грабнах куката. Сега, десет години по-късно,  плета малки фигурки – розички, пилета (Angry birds), покемони, петли и каквото ми хрумне, когато  ми се иска. И винаги, когато се захвана, благодаря на майка си и паля свещ!