КЪСНО ЗАВРЪЩАНЕ - Дида Димитрова

Отдавна не съм била у дома,

не съм вървяла бавно унесена

в уличката малка , камениста,

останала глуха без стъпките,

дни безбройни по нея вървели,

изпращали , чакали , болели …

Колко спомени си приютила ,

от младостта до сетни старини,

и само къщата сега стои сама ,

със здраво залостена пътна врата…

Чемшира тъжно е привел глава,

няма глъч, нито песен весела,

липсва  аромата на дъхави цветя,

отдавна, отдавна няма никой у дома…