НОСТАЛГИЧНО - Дида Димитрова

Къщата на хълма кацнала стои ,

на ветровете бурни тя ще устои ,

а зад  дебелите й каменни стени ,

изживяхме най-щастливите си дни ...

 

Запустял е двора и потънал в треви ,

няма я черешата , ябълката , сливата ,

няма ги на мама цветята в градинката ,

спомените долетяха и бликнаха сълзи ...

 

Гонят  се още ветровете  на хълма ,

къщата плаче осиротяла и самотна ,

залостена е плътно и пътната врата ,

пълна  е сега със спомени и тишина ...

 

Сякаш като миг дните  отлетяха ,

и децата  вече по  своя път  поеха ,

няма глъч и смях , няма  светлина ,

стеле се тъга, пустота и тъмнина...