Реквием - Надежда Радева

Аз те чаках, мамо,

аз те чаках, а Животът

лепнеше по устните ми – пиех!

И се смеех над присъдата очакване,

и се връщах, знаейки, че няма връщане!

Ах, по устните ми лепнеше животът-сладост

тихомълком от смъртта, ухажвайки ме...

Аз... от обич вярвах, майко,

и те чаках... вечер... в стаята ти.

А напролет вятърът разбърка всичко.

 

Вятърът отпуши сетивата ми,

вятърът небето ми откри,

слънцето изнесе в планината

и света в сърцето ми взриви...

 

Всичко, всичко ми отнесе вятърът!

(Уж умереният вятър през април.)

И Исус възкръсна – жив е,

не и ти.

            И не чакам вече, мамо!