*          *          * - Надежда Радева

Ние не сме сътворени от Бога.

Ние се раждаме слепи,

невиждащи още,

незнаещи още

защо.

Но бързо усещаме

сладкото нещо – живота,

и още топли,

и мургави още

напускаме малката люлка

и нежната майчина гръд.

Ще се върнем ли някога,

когато всяка усети, че е жена,

когато нейната дъщеря

й помаха за сбогом.

Дали ще си спомним отново…