ОТРОВЕН - София Милева

Още помня първите ти болки...

слабото ти потрошено тяло...

Нощите те мъчеха жестоки...

утрото те трепеше изцяло...

 

Остри щипки впиха се в гръдта ти...

щипките на онзи рак отровен...

Гледах как разяжда болестта ти...

Господ скри се гузен и виновен...

 

Падаха звездите от небето...

капеха сълзите ми на пода...

Ракът ти разкъсваше сърцето

и плетеше кървав път към гроба...

 

Виках като луда да помогне

някой вярващ или пък магьосник,

но ако е трудно Бог да трогнем,

милост от кого ли ще изпросим...