СУТРИН - София Милева

Рано сутрин съм тиха,

сякаш нищо не искам...

Кафе и цигара

тогава са всичко...

 

Рано сутрин не мисля,

че светът ме презира...

и не знам мама спи ли

или вече умира...

 

Рано сутрин небето

смело гледам в очите...

всяка птица – в сърцето,

на децата игрите...

 

Сутрин тихо се моля,

на заключена стая,

ако мама си тръгне,

да отиде във рая...