ПОГРЕБЕНИЕ - София Милева

Бавничко спускат ковчега в земята,

в земята широко отворена...

С него заравят ми, майко, душата,

на гърлото спира се споменът...

 

Бързат гробарите, хвърлят с лопати

мократа пръст по ковчега,

сякаш не виждат, че тук дъщеря ти

стои вцепенена и гледа...

 

Последни минути, минути за сбогом,

но сбогом без думи и ласки...

Обичам те, мамо, и липсваш ми много,

а болките в мене са адски...

 

На Бог ли се моли през нощите тежки,

когато кръвта ти се трови?

И колко пък тежки са твоите грешки,

че в тая земя те зарови?

 

В последния миг чух, че с някой говориш...

със Господ говореше, майко...

На рая вратите не ти ли отвори,

бичът и смъртта са му малко...

 

Предай му от мен, че без теб полудявам,

че дяволи в мене ридаят...

На рай и на Бог, ако аз се надявам,

разбрахме какъв ще е краят...