ЗАРЪКА - Людмил Симеонов

Като останете сами, продайте къщата

Мама

 

И си представям аз, че някой ден

наистина ще трябва да го сторя

и в къщата, където съм роден,

ще заживеят вече чужди хора.

 

И няма никога като преди

да ме посрещне бащината стряха,

да трепне тихо в нечии гърди

„пред гостенин очакван радост плаха...”

 

Проклет да бъде, мамо, оня час –

най-черният навярно във живота ми,

когато пред купчинката банкноти

ще се почувствам страшно беден аз!