МАМА БЕРЕ ЦВЕТЯ - Людмил Симеонов

С цветя отново ме изпраща мама,

от нейната градинка пак са те.

С каква любов реди букета само

и радва му се тя като дете!

 

От хребета на своите години

тя знае, че светът е тъй суров!

А как през него можеш да преминеш

без цвете и без майчин благослов?