У ДОМА - Людмил Симеонов

От тъмно не превила крак, чевръсто

за гостенина мама се разшета,

разчупи хляба с отмалели пръсти,

извади чисти чаши от бюфета,

до тате после седна мълчаливо

ис погледа си ме погали само.

 

Навярно радостта й е горчива,

защото утре пак ще бъдат двама.