Мамо - Светлин Трендафилов

Мамо, за последно писах ти отдавна.

Не ме мисли, знам че се тревожиш.

Засмукан в рутината бавна,

че те забравих ти ще предположиш.

 

Прощавай, мамо, ти за всичко!

За всяка неотложена задача.

Нещо знай единствено едничко-

не исках аз да те разплача.

 

С кръв от твоята кръв, а сърцата туптели

са като едно. Очите- звезди.

Днес са косите ти поизсветлели,

а от грижи по мене- лицето в бразди.

 

Ти ме крепеше когато залитам,

изправяше ме веднага щом падна.

Да се върна ме чакаше, даже да скитам

и в беда не даваше аз да попадна…

Усетил съм първата нежна милувка,

изначални съвети, но и нестроги.

Приспивала си ме вечер с целувка,

над мене си бдяла с много тревоги.

 

И гласът ти ще ми липсва след много години,

затова искам да ти кажа само:

след толкова лета и пролети, зими,

благодаря ти, че те има, мамо!

 

6.05.2017