Твоето име, жена - Камен Петров

На мама с любов

 

Докосната от светлина

Осмисляш дните ми самотни

Не земен ангел, а жена

Сърцето ми във миг докоснала

Родих се сам, ала не съм

Нещастен, нито съм самотен

Със тебе винаги ще знам

Че пълноценен е живота ми

Със теб от първия си миг

Засуках любовта на вечния

И сбъднах хиляди мечти

И опознах безкрайна нежност

„Любов“ е името ти, знам

Тъй както знам, че си със мене

По пътя проснал се дотам

Където ще цари безвремие

Утробата ти ме дари

С познание за красотата

И с жажда да открия мир

Във красотата на жената

Когато срещнах Нея, Теб

Намерих сякаш отначало

Политнах, любех - прероден

Във Твойто вечно огледало

Обожествявана сега

До мен е моята любима

И щом я има на света

Все тебе, мамо, ще те има...