Вдъхновени от острова - Мартина ММ

 Поглеждате от моста в безкрая

насреща съзирате кътче от рая.

Скачате бързо в първата лодка,

и отплувате с лазурна походка.

 

                                                 Зове ви самотното късче земя

                                                 видяло стотици съдби и лета.

Днес ще срещне вас – той и тя,

с лунички по слънчевите лица.

 

Вълните безспирно ви люшкат,

той все се смее, а ти се гушкаш.

                                                Ето подарък - самотна бутилка,

дар от морето - карта в мътилка.

 

Легендата разказва за чудовища,

за дракони и древни съкровища.

                                               Пълен напред, мореплаватели!

                                               Попътен вятър, нови мечтатели!

 

                                              С перлена усмивка старият фар,

намига на света с достолепен чар.

                                              Кеят ви посреща, гости онемели.

                                              Отдавна ви чакат и чайките бели.

 

Един почитан майстор художник,

без четка, туш, бои и триножник,

 изгреви и залези островни рисува.

                                              Очи мълчаливи тихо се любуват.

 

Никой никога тук не го е виждал,

макар много веч да са прииждали.

Църквата обича великият творец,

                                              живее духом в нея старият Отец.

 

Със Зората покръстиха пеленаче.

Сълзи от радост – всички плачат.

                                               Утре двама в храма ще се врекат

                                               в любов съдбата си да споделят.

 

Някога китният манастирски двор

                                              превърнат бил в страшен затвор.

                                              Сякаш пак зад зелената смокиня

скришом наднича една монахиня.

 

 

Прозрачна е Конферентната зала -

                                              във френски прозорци е цялата.

Морето вълнува дълбоките мисли,

                                              души греят от стъклата по-чисти.

 

Шепа хора върху къшей сух земя

работят безспирно с весели лица.

                                               Гъбата, Кораба, Портата, Змея -

всичките истории пазят в музея.

 

Надвечер - слънцето керемидено,

вие сте още на плажчето мидено.

Скарида момчето лови със ръце,

волно се смеете от душа и сърце.

 

По-вкусен е животът в този свят.

В ресторанта ,,Сто години назад“

                                               сладко си хапвате миди, сафрид,

                                               шопска салатка с лучец кромид.

 

Чай и отвари целебни в лекарната

прокуждат всяка болест коварна.

                                               Медът златен от столетен билкар

с дъх е на здраве и цвят кехлибар.

 

Мълвата донася топлият вятър –

Вечерта кани ви в летния театър.

Светлината, нотите, Мелпомена

ще омагьосат вълшебната сцена.

 

Зад ъгъла чувате - скърцат греди.

Нещо ви близва и опашка върти.

Талисманът Анастасия подскача.

                                               Обещава да ви пази във здрача.

 

Слиза бавно от небето пурпурно

  Слънцето и във морето се гмурва.

Денят вълшебен почти завърши,

ала вие още съкровище търсите.

 

Вдъхновени от острова съзряхте,

че цял ден до съкровища бяхте –

вие! С нови лунички под луната,

най-скъпи и щастливи на Земята!