Вътрешна топлина - Катрин Георгиева
Късното есенно слънце прониква
през сгушените пухести облачета.
Непорочното синьо небе обиква
като рожби свои белите сирачета.
Започва една девствена игра,
споделена между небето и своите деца.
Необятната земя вече разбра,
чува туптенето на техните сърца.
Меките слънчеви лъчи галят нежно
моето свенливо лице.
Време настава безгрижно
заключено между топлите им ръце.