Вътрешна топлина - Катрин Георгиева

Късното есенно слънце прониква

през сгушените пухести облачета.

Непорочното синьо небе обиква

като рожби свои белите сирачета.

Започва една девствена игра,

споделена между небето и своите деца.

Необятната земя вече разбра,

чува туптенето на техните сърца.

Меките слънчеви лъчи галят нежно

моето свенливо лице.

Време настава безгрижно

заключено между топлите им ръце.