Трагедията на бай Самуил - Рафет Седатов Исмаилов

Хвалеше се в селото Самуил

че имал най-добрия кон в Зибил.

Гордо в кръчмата се хвалеше

и от хвалбата си високо крещеше.

„Моят кон през равнините бяга”-

тупаше се бай самуил в гърдите.

„Вашите магарета за нищо не стават,

а моят кон не ще го изпреварят”!

 

И на мегдана за коня говори,

и никой не иска с него да спори,

а баба Минка вкъщи не иска

да чува за коня, ама стиска.

Бай Самуил живееше за коня

сякаш му беше негова броня.

 

Но веднъж баба Минка заревала

и мъката си на Петра изляла.

„Не искам да чувам веч за този кон,

само за него в дома се говори”

Петра хитруша измислила ход

да сменят коня с магарешки род,

взели на заем катър от селото

и скрили коня в старо школото.

 

Прибира се вечер бай Самуил

отива в обора, за коня се затъжил,

и заварва трикрако магаре,

а конят го няма ни на яве.

Ядосан Минка запитал намръщен

„Къде е конят!” – гръмнал тътен

„Той умря, душата му откликна,

Бога в рая вече го тикна”-

плачеше хитрата Минка,

добре че имаха на коня снимка

 

И така бай Самуил яздеше сакат катър

и селските присмехи го режеха кат сатър

и дума не казваше за мъртвия си кон,

„Бог взе коня, да беше пратил слон”

мислеше и яздеше Самуил из селото

а конят ленив лежеше в школото.

 

Минаха тъмните нощи и летните дни

и бай Самуил разбра за всичките злини,

тъкмо изгони Минка от къщи навън

и хоп! Събуди се от кошмарния сън.

 

Стана бай Самуил и отиде в обора

после се върна изплашен на двора

конят си беше там на местото

а Минка вътре месеше тестото.

„Ела да ядеш баница” – викна му тя

а Самуил от щастие се изпърдя.