Две врабчета - Ани Комитова

В двора на баба Дора,

две врабчета без умора,

всеки ден летят от клон на клон,

кацат за трохи на нейния балкон.

 

Играят си със външната чешма,

обичат да се къпят в студената вода,

толкова са малки, а са толко диви,

но не са лоши, просто са игриви.

 

За баба Дора те са и като деца,

при нея са от малки, крехки яйчица.

Обича да кацат в нейната ръка,

и да ги гали само както може тя.

 

Това не са обикновени врабчета,

те са като истински момчета.

Веднъж решиха на баба Дора да благодарят,

с нещо да покажат, колко много я ценят.

 

Устремени хукнаха към двора,

към прането, бяло на простора,

и решиха да напишат като хора,

обичаме те, бабо Дора.

 

Решително заеха се дрехите да накълват,

и исканите думи започнаха да се редят.

Спокойни зачакаха на старата тел,

доволни от постигнатата цел.

 

След броени минути на балкона,

както всеки ден излезе баба Дора,

погледна към надупчените дрехи,

и както може да се сети всеки,

 

първото, което си помисли тя,

е, че са виновни нечии деца,

но много бързо осъзна,

това не беше никаква шега.

 

Малките врабчета тя видя,

а те веднага литнаха,

и решиха да добавят сърчице,

да излезе всичко на лице.

 

Тогава баба Дора плясна със ръце,

и сълзи се стекоха по нейното лице,

изкара от любимите зрънца,

да благодаря на своите деца.

 

Безгрижните врабченца,

вече имат си семейства,

но и двете им гнезда,

са в на баба Дора двора.

 

Така тя никога не е оставала сама,

напротив, къщата е пълна с деца,

а малките врабчета, вместо в гората,

се научиха да живеят наравно с хората.