Вечерна приказка - Анка Келешева
Когато залезът си тръгва
очите с красота изпълва,
в небето алена боя разлива,
земята бавно с морав плащ покрива.
Настава сънна тишина
и вятърът в гората се укрива,
с тих шепот горските листа
с кротък, сладък полъх ги приспива.
И птичките във своите гнезда
утихнали са в сън спокоен,
докато пак отново сутринта
запее славей сладкопоен.
Пристига морна вечерта
в косите с хиляди звезди,
венец на тази красота
луната със сребро блести.
Под таз вълшебна светлина
земята като в приказки се губи,
спящата красавица е тя,
очаква принца свой да я събуди.
И принцът жив не закъснява,
с целувки щедри я дарява,
с лъчи горещи съживява
да бъде жива тя и здрава.
И пак при залез вече уморена,
със слънцето разделя се смирена
тя тихичко нашепва свойте вопли
и чака го отново да я стопли.