Лошият човек - Симона Вълева

   Имало едно време едно селце в планината. Каменните къщички били подредени като музайка една до друга. Деца тичали по улиците и се радвали на последните мигове от есента. Зимата щяла да настъпи едва след няколко дена, затова всички трескаво се приготвяли. Хората събирали дърва за огрев, животните се запасявали с храна, а растенията се готвели за сън, от който щели да се събудят чак следващата пролет.

   В края на това селце в двуетажна къща живеел висок, едър и богат мъж. Той бил намръщен, кисел и арогантен. Никога не поздравявал и не помагал никому. Все се мислел за повече от другите, защото имал много ниви и реколта, и можел да си купи каквото си поиска. Той живеел сам и се срамувал от семейството си, защото били бедни. Не искал да ги вижда и да говори с тях. Всички от селото го наричали лошият човек. Децата бягали щом го видят, а родителите дори и не го поглеждали. Лошият човек също се приготвял за зимата. Пазарувал много храна, докарвал вода от кладенеца и секъл дърва за огрев.

   Един ден майка му, която живеела в съседното село, дошла да го види. Както всяка гостенка му носела нещо-домашно приготвена баница и бутилка прясно мляко от кравата. Щом стигнала до къщата му извикала:

-Сине, аз съм майка ти! Нося ти да хапнеш от любимото ястие! Сине, вкъщи ли си?

  Вече била стигнала до вратата и погледнала през прозорците в хола. Нямало никой. Почукала няколко пъти на вратата и след малко тя се отворила.

-Майко, какво си се разкрещяла? Цялото село разбра, че си тук! - раздразнено казал синът ѝ.

-Ехх майче, че си и ти! Липсваше ми и реших да те навестя! Как си? Какво става с теб? - попитала майката.

-Добре съм, добре съм. Не се притеснявай за мен. Гледай себе си! -рекъл синът.

  Изведнъж започнал да духа силен и студен вятър. Всички се прибрали в къщите си и запалили печките. Само възрастната жена с бастун в едната ръка и кошница с храна в другата разговаряла със сина си.

-Леле как задуха! - казала майката и се загърнала по-здраво със старото си палто с кръпки.

-Благодаря за храната, майко! Можеш да си вървиш. - казал синът ѝ и щом взел кошницата от ръцете ѝ, затръшнал великодушно вратата.

   Майката не се изненадала от постъпката му, но сърцето ѝ се разбивало малко по малко с всяко посещение. Обърнала се и тръгнала обратно към селото ѝ. Вятърът духал с все сила. Първите снежинки вече танцували вихрен танц. Нямало нито един човек навън освен майката на лошия човек, която вятърът люшкал наляво и надясно като перце.

   Жената се прибрала премръзнала. Веднага запалила огън, оставила палтото на печката и седнала да се топли. В това време лошият човек бил в топлия си палат, приготвил си вечеря, а гозбата на майка си изхвърлил в боклука. „ Няма да ям това! Може да се разболея! ” си мислел той.

  Разразила се страшна буря, която продължавала с дни! Сняг бил затрупал къщите в селото. Лошият човек си стоял спокойно край печката и хапвал, докато не видял,че огънят започва да угасва. Не се притеснил и отишъл да вземе още дърва от избата. Като отишъл се хванал за главата. „ Как няма повече дърва? Сега как ще излезна да сека в това време? Оо трябва да взема от някой! ” казал на себе си. Наметнал палтото си и излезнал в бурята. Чукал по вратите на всички къщи в селото. Всички му отказали, а някои дори и не му отворили. Като минал и последната къща бил много ядосан и извикал с пълно гърло:

-Добре щом не искате да ми дадате дърва! Ще си ги намеря сам!

   И тръгнал към съседното село.

   Отишъл пред къщата на майка си и почукал на вратата. Възрастната жена отворила и се изненадала от човека, който видяла. Не очаквала сина си и то в такава буря! Той никога не идвал, за да я види.

-Трябват ми дърва, майко. Моите свършиха, а никой от селото не ми даде. Ти си последната ми надежда! - обяснил синът ѝ.

- Влез сине! Не стой на студа! Не искам да измръзнеш. Ще се разберем за дървата вътре. - отговорила майка му.

- Аз в тая къща няма да влизам! Ще взема да си изцапам палтото, а и ботушите са ми нови, по-добре ми ги дай тук! - казал той.

- Сине, ти само за дървата ли си дошъл? Мислех, че искаш и да се видим! - рекла изненадано майка му.

- Охх майко, давай ги тези дърва по-бързо! Нямам време да си говоря с теб! Вкъщи вече всичко е измръзнало! - припряно казал синът ѝ.

- Сине, винаги идваш само ако искаш нещо от мен! Никога, за да ме видиш! Онзи път, когато не ме пусна да вляза много се огорчих! Много ме обиди, когато затвори вратата пред мен! Сега идваш, за да ми искаш дърва за огрев, но аз нямам, за да ти дам. Имам колкото да се стопля аз. Съжалявам, но няма да ти дам. Такъв лош човек си станал! Аз на лоши хора не помагам! Връщай се обратно вкъщи и ела, когато ти дойде мозъкът в главата! - отговорила жената и затворила вратата пред него.

   Той се смаял! Не можел да повярва на ушите си! С бърза крачка тръгнал към вкъщи.

   Минали месеци и зимата си отишла. Пролетта дошла и слънцето грейнало! Всички се радвали! Семействата празнували заедно настъпването на пролетта, а виковете на децата се разнасяли по улиците. Животните вече се разхождали из гората и се радвали на слънчевите лъчи. Растенията показали прекрасните си цветове и обагрили земята и дърветата! Само лошият човек си стоял сам вкъщи и гледал през прозореца. Изведнъж се сетил се за думите на майка си и се запитал „Наистина ли съм толкова лош? ” В този миг си спомнил как играл с майка си, как тя лекувала раните му с целувка, как му казвала, че го обича и че е най-добрият син на Земята. Спомнил си всички добри неща, които тя е правила за него. Спомнил си и как постъпил с нея преди няколко месеца. Сега се срамувал от постъпката си и осъзнал, че думите на майка му са били верни. ” Кога се превърнах в такова чудовище? Майка ми сигурно не иска да ме вижда. Ох как ми липсва! Дали е твърде късно да ѝ кажа колко много я обичам? ”