Желано приключение - Йоанна Христова

Някога много отдавна в едно планинско селце живеел млад дървар. Той нямал родители и едва, едва изкарвал прехраната си. Момъкът постоянно жадувал за приключения. Лягал с мисълта, че наследващия ден в гората ще срещне я ламя, я разбойници пленили красива девойка, я някое друго легендарно същество.

Един ден в селото се разнесла мълва. Младата царска дъщеря била отвлечена от Жар-птица. Царят обещал да я даде за жена, само на този, който я спаси. Момъкът харесал тази възможност. Взел любимата си брадва и яхнал верният си кон.

Дърварят разбра, че е стигнал Вълшебната гора, когато чу виковете на зверовете. Пред нея чакаха много рицари, които се чудеха дали да влязат. Момъкът слязал от коня и минал барикадата от мъже. Без много усилия побеждавал всяко същество изпречило се на пътя му. Когато стигна средата на гората, пред него се изпречи най-високото и най-красивото дърво – домът на Жар-птицата.

Дървото, на което според легендите трябва да расте златна ябълка, беше пусто. В клоните му имаше едно огромно гнездо, а в него – принцеса. Тя била толкова красива, както я описвали хората. Момъкът не могъл да не се влюби в нейната красота.

- Ела, селянино! Спаси ме! - извикала принцесата.

Дърварят се опитал да изкачи дървото, когато се чули виковете на Жар-птицата. Тя го нападна. Той вдигнал брадвата и се изправил срещу нея. След дълга и уморителна битка, той най-накрая я погубил. Виковете на принцесата продължили ппез цялата битка и това изнервило младежът повече. Той се обърнал да си ходи.

- Хей! Ела и ме свали!

- Защо да го правя? - попитал мамъкът.

- Ще стана твоя жена.

- Не те искам за жена.

- Баща ми щете награди с купчини злато.

Тази оферта се харесала повече на селянина. Той се покачил на дървото, свалил принцесата, след което тръгнаха из гората. Всеки път когато някое същество ги нападоло, момъкът го побеждавал, а царската дъщеря се криеше и му даваше заповеди. През целия път не спряла да говори колко алчен е баща и. Как нарал един рицър да му открадне златната ябълка, затова Жар-птицата после я отвлякла. На момъкът му минало през ум дали наистина би дал златото си за нея.

Докато се скитаха изгубени в гората, поднаха на един старец. Той седеше на камъка, а до него кошница пълна с гъби. Старецът беше нисък и с зелена дълга брада. Вдигнал поглед към тях и ги попитал:

- Ще ми помогнете ли?

- Не! - сопнала се царската дъщеря. - Ти само ще ни забавиш.

Момъкът взел кошницата на стареца и му помогнал да се изправи.

- Ще ти помогнем, дядо.

Тримата тръгнаха заедно. Старецът ги опътваше на къде да вървят. Двамата с момъкът си водеха хубав разговор. Принцесата се убиди от поведението на дърварят и вървя тихо зад тях.

Накрая стигнаха малка дървена къщичка. Старецът взел кошницата и посичи изходът от гората. Момъкът благодарил. Обърнали се и непознатият старец изчезнал в тъмнината на гората.

Следвайки напътствията на страникът, двамата излязоха от гората. Там видели един единствен рицар, който още се двоумеше дали да влиза вътре. Дърварят се приближил до него с принцесата в ръка. Рицарят ги огледал и се поклонил пред царската дъщеря.

- Предлагам ти да я заведеш при царя.

- Но ти я спаси. Тя ти се полага.

- Не я искам за жена. Отвратителна е, а и каза че баща и алчен. Не мисля, че би дал златото си за нея.

- И аз не те искам, селянче! - извика принцесата. - И си прав. Баща ми не би дал златото си за мен.

- Така да бъде. Ще я заведа в царството. - казал рицарят.

Качил я на коня си и двамата замина ли. Момъкът намерил своя верен жребец и двамата се отправили към дома си.

По пътят срещнал една красива изгубена девойка. Тя плачеше. Носеше бяла проста рокля. Косите и сякаш бяха направени от злато, а очите от бисери. Дърварят застанал пред нея.

- Защо плачеш?

- Аз оставих своите сестри, защото се влюбих в един рицар. Помогнах му да спаси една принцеса и ме остави заради нея. Сега няма къде да отида.

- Можеш да останеш при мен в селото?

Самодивата приела предложението му. По пътя момъкът разказавал за приключението си, а тя му пеела песни. Те пътували само през ноща. През деня той спал, а девойката се криела в дърветата. Докато се прибрали в селото, двамата се влюбили дълбоко един в друг. Самодивата и дърварят живеели заедно. Нямали много пари, но имали най-голямото богатсво на света.