ЗАЙЧЕТО - ”КУЧЕ” - Елена Богданова- Влайкова

                Ние сме две лястовички, които години наред си правим гнездо под стряхата на тази къща. Тук снасяме яйцата си и отглеждаме своите рожбички, учим ги да летят и да се хранят самостоятелно. Летейки до реката за вода и връщайки се в къщата, минаваме над горички, скали, полянки и виждаме много неща. Искаме да се включим и ние в изповедите пред костенурката Джоконда. За нас няма да разказваме днес, нито за тежкия ни труд при построяването на нашия дом, нито за дългия полет на юг. Искаме да ви разкажем за една много добра майка-куче и за нейното осиновено дете-зайче, защото ние не сме виждали никъде другаде такава обич и всеотдайност. Всички ще разберете кое е по-важно. Дали да родиш детенце или да отгледаш и възпиташ детето на друг? Тази история е стара и героите вече не са между нас:

               Имало две съседни къщи. В единия двор била подредена истинска ботаническа⃰ градина. Нямало никакви селскостопански животни, дори домашни птици, само цветя и храсти.

               В другия отглеждали селскостопански животни: зайци, овце, свиня, кокошки и пуйки. На децата им било много приятно да слушат как писукат малките пиленца. Това е една цяла мелодия, създадена от природата. От друга страна пък било много жестоко, когато бабата започвала  да подрязва крилцата на тези мили бебешорчета. Всеки знае какво значи да ти подрежат крилата - никаква свобода, никакъв полет! Не можеш дори да прелетиш до съседния двор, ами трябва с часове да подскачаш из треви, камъни и твърди, нагорещени от слънцето плочки!

              Детето от първия двор - с цветята, имало котка и кучка. Животинките се разбирали много добре, защото били израснали заедно от много малки. Хранели се заедно, спели заедно и се топлели през студените дни. Дори кучката ближела котката по муцунката и вратлето от обич.

              По едно време кучката се окучила. Родила осем сладки топарлачета*. Те по цял ден се боричкали  кое да налапа по-млечна бозка и да се нахрани по-пълноценно и бързо. После спели, играели и пак бозаели. Майка им вдигала предни и задни лапи, заемала разни смешни и трудни стойки само, за да не притисне някое бебче. Въпреки големите грижи, четири паленца починали. Когато починало първото,  дядото  го изхвърлил  далече от двора,  в едно дере,  но кучката го намерила и го донесла отново при другите. Това се повтаряло, докато не заровили трупчето надълбоко.  Децата, приятелчетата,  плакали  много, но пък точно в този период у съседите се родили зайчета, много зайчета! Започнали да играят и с тях. За нещастие там пък умряла майката зайка. Бебетата ѝ още сучели и стопаните не знаели как могат да ги спасят. Някои дали при съседски зайки за откърмване.

               Бабата с цветните градинки била много добра и умна. Тя се сетила да пробва  да вземе едно зайче и да го предложи за отглеждане на своята кучка. Знаела, че е чувствителна, грижовна, с добро сърце и благ характер. Не вярвала, че би могла да удуши бебето зайче, но все пак е животно, малко я било страх. Дядото често казвал, че от човека по-голям звяр няма, но децата не разбирали още това.

               Бабата помолила всички да се оттеглят по-далече и да пазят тишина и покой. Отишла при кучката, като носела в шепата си уплашеното и гладно зайче. Поговорила малко с нежност на майката-кучка. Дядото и децата не чували думите, но спотаени зад най-високите цветя, виждали как двете майки си общуват. През това време кученцата се  събудили и веднага налягали върху майка си, да сучат. Точно тогава бабата  поднесла към носа на кучката малкото пухкаво бяло заешко топче. После, след като го подушила  и не го захапала за врата, си проличало, че го възприема добре. Бабата го сложила да суче на една свободна бозка и кучката отново го подушила, дори започнала  да го ближе. Тя бездруго страдала за своите починали бебета, имала мляко и за едно осиротяло зайче.

                 От тук нататък никой не се притеснявал, а само гледали как растат заедно малки кученца и едно зайче. Майката обучавала зайчето на всички кучешки дейности: гризане на кокали, носене на пръчка или топка, плуване в реката и най-вече лаене. Ще си помислите, че нещо сме се объркали? Какви кокали и какво лаене, че и плуване? Точно така било, както го разказваме сега. Зайчето, разбира се не гризяло и не ядяло кокали и толкова по-добре! Имало повече за братчетата му, но то усилено ги стържело с едрите си зъби. Да плува се научило без проблем, а когато на дворната порта се звъннело или потропало всичките кучета заедно с брат си, заека,  хуквали към нея. Хвърляли се по портата и показвали остри зъби, само дето кучетата лаели, а зайкото се хвърлял мълчаливо, но също така настървено. В навалицата  можело и да не се разбере, че едното „куче” не е съвсем обикновено, а с малко по-дълги уши, например. Когато децата играели с тях, зайчето без затруднение носело топка или големи пръчки, които им хвърляли.

              При една разходка обаче зайчето изчезнало. Майката кучка обикаляла да го търси цял ден. Нощувала вкъщи и отново тръгнала да обикаля поляните и шубраците. Този път изчезнала за по-дълго. Един ден съседите чули, че някой намерил в гората умрели кучката  и зайчето. То било ранено, от крачето му била изтекла много кръв, а майката явно го е пазела до последен дъх - неговия и нейния. Нали му е майка? Как можела да остави само раненото си чедо в тъмната и опасна гора? Лисиците и вълците само това чакали - да чуят воплите на ранено зайче или мишле, за да го открият и изядат. А и миризмата на кръв ги е привличала както хората ги привлича аромата на топъл хляб.

             Милата  майчица, кучката как ли е отбранявала лаейки и ръмжейки себе си и чедото си,  докато и двамата са гаснели бавно,  ден след ден и час след час. Нашите родители, лястовиците от този двор, прелитайки над горичката са видели с очите си всичко това. Разказаха го на нас, а ние на вас. Има една пословица: ”Кучка да си - майка да не си, защото кучката и тя майчино сърце носи!”  И нека да помним – няма  по-силна  от  майчината  обич.

 

* топарлачета – като топчета, топчести по форма.

 

⃰ ботаническа градина – място, където се отглеждат цветя и други растения с научна цел.