С КАКВО ЗАПЛАЩА ТОЙ ЗА ДОБРИНАТА - Димчо Иванов Тонев

Вълкът познат е с свойта лакомия ,затънал е до шия той във лошотия.  Додето крехко агънце ядял през пост , заседнала във гърлото му яка кост …Изпаднал в паника голяма от бедата и тръгнал доктор той да дири из гората . Но всичките животни се разбягали завчас – уплашени и поникьосани тогаз  и само Щъркелът останал и пред Вълчо гордо той застанал . Вълкът си знаел – само птицата със дълга шия ще го избави от тази орисия . Ще го избави бързо от бедата и обещал му хубава заплата . Дългошийко – Щърк си бил добър – молбата му изпълнил , без къхър. Но щом Вълкът се окопитил – затракал с зъби , станал зъл .Неблагодарникът му изревал , че най-голямата отплата е че цяла е извадил си главата от зейналата вълчешка уста ! Когато минала бедата – завчас забравил той за добрината …