ДЖУДЖЕТО ДЖУДЖИ - Зорница Дачева

Джуджето Джуджи беше малко непослушно, но много добродушно коледно джудже. Той беше един от помощниците на Дядо Коледа и отговаряше за опаковането на подаръците, които белобрадият старец раздаваше на децата по света за Коледа. На Джуджи не му харесваше да опакова подаръци и предпочиташе да играе навън в снега. Той смяташе опаковането за загуба на време и се оплакваше, че на него му се е паднала най – неотговорната задача. Винаги казваше, че не опаковката, а самият подарък е важен и децата по света не обръщат внимание на неговия труд. Родителите му, които много отдавна бяха помощници на Дядо Коледа много му се караха и постоянно се опитваха да му обяснят, че няма маловажна работа  и при приготвянето на подаръците всяко джудже е важно. Джуджи не разбираше това, но все пак се стараеше да върши работата си. Много често, обаче, се поддаваше на желанието да играе и не вършеше задълженията си.

Една сутрин Джуджи се събуди в неособено добро настроение. Коледа наближаваше и имаше много работа във фабриката на Дядо Коледа, а навън валеше бял, пухкав сняг, приканващ го да играе. Джуджи се облече дебело, сложи си шапка, шал и ръкавици и се затича по стълбите, готов да изхвърчи навън и да се хвърли в пухкавия сняг. Майка му, обаче, го чакаше на края на стълбището:

-          Къде отиваш, моето момче! Не ми казвай, че отново отиваш да играеш. Нали знаеш, че Коледа наближава. Няма време за губене. Ето изпий този горещ шоколад, хапни малко бисквити и да тръгваме към работилницата.

Джуджи беше съкрушен. Той не искаше да ходи в работилницата. Искаше на снега. Но на майка си каза само:

-          Добре, мамо.

След като закусиха, цялото семейство се запъти към работилницата на Дядо Коледа и всеки се зае със задачите, които имаше да изпълнява.

Джуджи опаковаше подаръците много сръчно, но постоянно мислеше как да се измъкне от това досадно задължение. Тогава му дойде идея – ще направи машина, която да опакова подаръците, а самият той ще се наслаждава на снега.

Като състави плана веднага започна изпълнението му. Намери всевъзможно инструменти, части и зъбни колела, пръснати навсякъде в работилницата на Дядо Коледа. Започна да затяга болтове и да забива пирони. И след много усилия той реши, че машината е готова. Тя представляваше купчина железа, имаше си дори и комин и са задействаше с добро настроение, както всички машини във фабриката.

Джуджи натисна едно копче. Машината заръмжа и започнаха да се въртят валовете й. Джуджи скупчи в предния й края всички подаръци, чакащи да бъдат опаковани  и започна да наблюдава какво ще се случи.

Подаръците се движеха по лента, след което се чуваше невероятен шум и излизаха от другата страна напълно опаковани и готови да бъдат подарени на децата по света.

Като видя, че изобретението му работи, Джуджи се втурна навън, за да играе на снега. Той се върна в работилницата когато вече се беше смрачило. Искаше да провери дали машината е свършила работата вместо него.

Като влезе в работилницата, обаче, забеляза, че нито една от машините на Дядо Коледа не работи, а осветлението във всички помещения е приглушено. Тук – там светеше по някой лампа. Дори коледните лампички бяха изгаснали.

Всички джуджета се бяха скупчили около Дядо Коледа и го гледаха с неразбиращи очи. Белобрадият старец не знаеше какво да им каже и стоеше замислен.

Когато Джуджи влезе всички погледи се обърнаха към него. Той застана в ъгъла и попита друго джудже:

-          Какво става? Защо машините не работят и навсякъде е така тъмно?

Джуджето му отговори:

-          Никой не знае какво става, но няма достатъчно добро настроение, което да захранва машините. Някой или нещо изсмукват цялото добро настроение на Северния полюс, но не знаем знае кой и защо.

Тогава Джуджи се досети, че може неговото ново изобретение да е виновно. Той се затича към помещението, където се опаковаха подаръците. И какво да види? Машината поглъщаше с огромна скорост всички подаръци и ги изваждаше опаковани. Тя работеше толкова бързо, че от нея вече се издигаше дим. Джуджи не знаеше какво да прави и чак сега се досети, че не е сложил бутон за спиране на машината. Той се завайка около нея, но не му идваше нищо наум.

В този момент влязоха всички джуджета, придружавани от Дядо Коледа.

Джуджи се стъписа, не знаеше какво да прави.

Дядо Коледа плесна с ръце и в този момент машината спря. Джуджи очакваше всички да му се накарат, а Дядо Коледа да не му проговори повече.  Все пак оставаха броени дни до Коледа, а заради неговата машина не работеше цялата фабрика.

Никой, обаче, не му се накара, а Дядо Коледа каза:

-          Каква е тази машина, Джуджи? Ти ли я направи?

Джуджи закима утвърдително.

-          Добре – продължи Дядо Коледа. – Но защо?

-          Защото – Джуджи започна да заеква – Навън вали омайно красив сняг, а аз исках да поиграя. Не ми се стоеше вътре, затворен да опаковам подаръци. И без това никой не гледа опаковката. Всички си искат подаръците. Затова не е честно аз да ги опаковам и да не мога да си поиграя.

-          Мило, джудже – започна Дядо Коледа. Нека ти кажа нещо. Всички наши машини се задействат от доброто настроение на джуджетата. Затова тук винаги е много весело. Всички знаят, че подаръците ще зарадват децата по света и това ги прави много щастливи. Твоята машина, обаче, изсмука цялото добро настроение. Знаеш ли  защо – защото теб те е нямало тук. Ти поддържаш доброто настроение в цялата фабрика.

-          Как така? Защо аз? На мен дори не ми харесва да опаковам подаръци.

-          Защото, моето момче, дори и да не ти харесва това, което правиш, докато го правиш си представяш щастието, което ще изпитат децата, отваряйки подаръците си. Представяш си блесналите им очички и очакването да получат желаната играчка. Когато ти не си тук, а те замества машина, не можеш да си представяш тази радост и затова и доброто настроение намалява. Твоята задача е много по – важна от опаковането, Джуджи. Никога не го забравяй.

В този момент Джуджи подскочи от мястото си, запъти се към машината и сам я унищожи. Взе подаръците и започна да ги опакова. На мига светнаха всички лампи и машините заработиха.

От този ден нататък Джуджи  изпълняваше всичките си задължения с голямо желание и вече не му се виждаше толкова интересно да играе сам в снега. Сега знаеше, че доброто настроение на Северния полюс се дължи на него. А това го радваше повече от снега.