ПЪТЕШЕСТВЕНИК - Анастасия Шаханова

Нарами Ежко днес торбата,

приготви се за дълъг път.

Бодличките заглади към земята,

накичи се със горски мъх.

 

И тръгна весел от дома си,

решил да стигне в другата гора.

Не сложи шалче на врата си-

нали разправят, че топла е била.

 

Ще си направя къща със тераса

и вкусни  гъбки ще си набера.

Ще ги сложа под навеса-

през зимата да си варя чорба.

 

В гърненце пъстро ще си сложа

тревички и сушени плодове.

Дори през зимата ще може

от вкусните неща да се яде.

 

Боровинки, дренки, шипки-

ще бъдат моята храна.

Ех, как ще ми завиждат всички!

Ще идват гости у дома.

 

Приседна Ежко под върбата,

дълго и улисано мечта…

Не усети как притихнаха полята

и как луната заблестя.

 

Заспа, с мечта за нова къща,

сред пустите, оголени поля.

Но, нещо хладно го забръска

и дъжд студен го заваля.

 

Трепери Ежко под дъжда,

а той в снежинки вече се обръща.

Колко дълго тука спа!

И бързо тръгна да се връща.

 

Замръзнаха му веч краченцата

и шалче няма на врата.

Къде ли са му обущенцата!

Защо остави ги в дома?

 

Когато мокър си дойде в студа,

погледна пъстрото гърненце.

А в него нямаше дори следа

от боровинка, гъбка и листенце.

 

Помисли Ежко със тъга-

,,Няма хрупкави трвички.

Мечтал съм само за това-

но, не работих като всички,,