Децата на Годината - Еми Авджиева

(приказка за деца от всички времена)

 

Имало някога, в далечни времена една вълшебна къща в приказна гора. Там живели безгрижно деца една дузина, а за тях се грижела майка им Година. Те били различни по нрав, но с душа добра, единадесет братя и една сестра. Живели задружно, в сговор и любов, за щастието на другия всеки бил готов.

Януари се казвал най-големия брат, могъщ и величествен, той бил като Голиат. Големият Сечко го наричали всички, защото сечал върху земята ледени частички. Погледът му суров всявал студ и респект, а бялата му коса имала смайващ ефект. Със снежно одеало той посевите завивал, в зимен сън горските твари приспивал.

Февруари гледал от батко си Януари. Той винаги бързал друг да не го предвари. Като хала стихийна разчиствал реки и гори, разчупвал ледовете и стопявал снеговете. Малък Сечко не падал по-долу от големия брат, буйният му нрав бил общопризнат. На Трифон Зарезан лозята зарязвал, виното изпивал и земята с кокичета покривал.

Марта е сестрата, която всички обичали и при среща с нея с мартеници се закичили. Тя била бяла и червена, красива и много засмена, със слънце усмивката ѝ озарена. Марта посяла пролет с уханни цветя навред по земята, а пойни птички раздирали тишината. Но понякога тъгата налягала сестрата и тогава се завихряла стихия снежна и буря неизбежна.

Април бил красавец, грациозен, напет. Облечен със стил и винаги с цветен букет.  Но имал той навик да лъже нехайно и дървета разцъфнали се увреждали трайно. От друга страна пък създавал веселия безчет. Цветница станала празник общоприет. Великденски яйца боядисвал червени, в памет на Христа замесвал козунаци свещени.

Май бил момък, който също цветя обичал, но по пълна софра сякаш повече се увличал. Гергьовско агънце заблеяло на зелена полянка, овчарят закарал стадото на дъбова сянка. От тази милна картина очите на Май се просълзили, от сълзите му реките се наводнили. Всяка капка пролята сълза била благодатна, за плодородна година като жълтица златна.

Юни си останал дете по душа и сърце, чистотата в погледа огрявала засмяното му лице. Най-дълго на Еньовден се смял, за празничния ритуал той станал рано и билки набрал. Но освен игрив, Юни бил много работлив и полската работа го правела особено щастлив. По Петровден връзвал златни снопи на полето, пеел жътварски песни и огласял небето.

Юли се наричал братът с огнено сърце. Пламтящи искри хвърчали през двете му ръце. Не слушал майка си и поканил Горещниците на гости, а те три дена вилняли с факли и нажежени лости. Дочул Свети Илия какви ги вършели тия, впрегнал колесницата бясно и долетял като фурия. С гръмотевици и светкавици стъпил на земята и възцарил отново мир и радост лятна на душата.

Август приличал по нрав на брата си Юли. За страстния му темперамент всички са чули. С бронзов загар и сламеноруса коса се развявал, в морска вода се къпел, сред вълни се протягал. Света Богородица майка безкрайно почитал и в нейна чест обредни хлябове сплитал. Направил курбан за Дева Мария и в този ден всички християни получили благословия.

Септември бил голямата гордост на майка си Година. Него давала за пример пред семейната дружина. Най-ученолюбив и трудолюбив от всички, той осигурявал прехраната и спестявал парички. Реколтата от полето събирал и за зимнина я прибирал, а на Кръстовден гроздобер организирал. В късните есенни вечери четял на глас славослов за добродетелите на Вяра, Надежда и Любов.

Октомври обичал да си играе на гоненица с ветровете, с жълти листа се закичил да се пази от студовете. На Петковден три пъти пред хляба се поклонил, със светена вода се умил и за либето се сгодил. От щастие се разплакал и до Димитровден не спрял, а пороят от сълзи цялата земя залял. Усмихнал се накрая пред честитата съдба и завчас дошло Циганското лято с музика и веселба.

Ноември с огнен меч и копие на стража стоял. На Архангеловден за душите на миряните бдял. Пазел добитъка и зимнината от диви зверове. В нощите на Вълчите празници гонел зли духове. Чул Свети Андрей и облякъл зимния балтон, мечка стръвница яхнал като кон и на помощ се притекъл в снежния циклон. Тогава Ноември хвърлил царевични зърна към комина и нарекъл ги за здраве и берекет до амина.  

Декември носел символа на семейство и уют, с празничните зимни вечери той навред бил прочут. Край огнището на Никулден цялата челяд събрал, с пълнен шаран почитта си към светеца отдал. От сушени плодове направил венец. На Игнажден го завързал с червен конец и окичил с него коледната елха, а тя на Бъдни вечер грейнала като звезда. За Рождеството на Христос празнична трапеза наредил и с постни ястия семейството нагостил. Коледари посрещнал в полунощ с колачета като слънца, а дядо Коледа раздал подаръци на всичките деца.

Отново е празник – Нова година! За празничната трапеза отново имало причина. Разчупила майката баницата с късмети, раздала ги на всички, а те сторили обети. За здрава и плодородна, мирна година! След туй се хванали на хорото, кръшни танци извили в студената мразовина. А сурвакари с дрянови пръчки дарявали благословии безчет за здраве и благополучие, за щастие и късмет.

Деца, познахте ли кое е вълшебното семейство? Потопихте ли се в магията на едно чародейство? Разказах ви приказка за месеците в нашия живот, за обичаите и традициите на българския род. Нека се гордеем напред във времената, че успяхме да съхраним непокътнат духа на българщинáта. Нашата красива родина, с история, култура и фолклор богата е достойна да бъде царица на земята!

 

Автор: