Приказка за Нищото и Нещото - Кръстина Кръстева

Когато се роди първото близначе, майка му извърна глава към него и побърза да го попита:

-Как си? Студено ли ти е? Съвсем си голичък!

      Бебето нищо не й отговори. Само я погледна с големите си и невиждащи очи.

-Хм! Щом нищо не ми отговори, ще те кръстя Нищото!

След малко се роди и второто бебе. Майка му учудена побърза да му зададе същия въпрос:

-Как си? Студено ли ти е? Та и ти си съвсем голичък!

И второто бебе  нищо не й отговори. Не си направи труда дори да я погледне.

-Хм, ти пък не само, че нищо не ми отговори, но дори не искаш и да ме погледнеш! Тогава ти си по-голямо нищо и от брат си Нищото. Затова ще те кръстя Нищото-о, с две о-та.

Годините се нижеха една след друга. Децата растяха като всички други деца. Къде слушаха, къде – не. Понякога получаваха като награда за несвършената работа по някой и друг  плесник отдолу нагоре, за да израстнат нависоко и да станат по-корави и по-издръжливи на болка мъже.

Дойде време да започнат да ходят на училище. Нищото оттук-оттам поглеждаше уроците. По-лесно му бе набързо да препише домашните от брат си и  с това приключваха училищните му задължения. Повече обичаше да тича след оня що духа.

 В същото това време Нищото-о проявяваше интерес към всичко. Четеше много, старателно слушаше учителите в часовете. С отговорност подготвяше уроците си в къщи. С една дума – пълнеше главата си с наука и мъдрост и хората започнаха да го гледат с уважение.

-На него вече не му приляга името Нищото-о! Той стана нещо. Знае много. Всички ходим при него за съвет. От днес за нас той е НЕЩОТО, с големи букви.

Когато двамата братя вървяха по улицата, хората започваха да стават и да се покланят пред НЕЩОТО. Дори възрастните мъже и шапка му сваляха.

-НЕЩО, ти си гордостта на града! – казваха му те.

       Другият брат Нищото никой не го забелязваше и той започна да се чувства подтиснат.

 Един ден, когато беше сам, Нищото се спря пред един старец с побеляла брада и го попита с огорчение в гласа:

-Кажи ми дядо, защо всички хора с такова уважение се отнасят към брат ми, а мен дори не ме забелязват?

Старецът му отговори:

-Защото главата на брат ти е пълна с моженето, което събираше през годините и то сега свети. Хората го виждат и му се възхищават.  А ти все тичаше след оня що духа и главата ти остана празна. В нея нищо не свети и затова никой не те забелязва!

-Главо, главо! – осъзнато каза Нищото, като я хвана с двете си ръце. – Празна се роди и празна си остана...

Събирайте наука и мъдрост, за да светите в собствените си очи и

в очите на другите!