ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ - Мария Кюлюшева

Там сама насред гората

има къща чудновата.

Път до нея се извива,

води той към гледка дива.

В сянката на стари бори

дето няма други двори,

стара вещица живяла,

дреха някаква предяла.

А отсреща през леса,

вижда тя - търчат деца.

-          Виждам, че са те двамина,

но не стават за дружина.

Друг плана ми е за тях –

ще напълнят тоз стомах.

Тъй дечицата вървели

и пред къщичката спрели.

-          Чудна къща е това! –

Виждам захарни стъкла!

-          Покривът пък е залят,

целият от шоколад!

-          Чувствам вече как се хруска

туй сладкишче на закуска!

-          Аз пък ще си взема хапка

и от тази палачинка сладка!

И посегнали децата

да опитат от храната.

В този миг дочули глас,

бабата дошла завчас.

-          Кой яде от шоколада?

Ще го шляпна за награда!

Погледът и страшен бил,

незабавно ги смразил.

-          Ето, хванах ви, деца

и това не е шега!

Тебе ще поставя в клетка,

туй за мен е вече гледка.

Хубавичко ще те угоя,

после ще се усладя!

Нямам нужда ни от торти,

нито от бонбончета асорти.

Ще си хапна аз мезенце

от туй вкусничко момченце!

Ах, каква беда! Ами сега?

Тупкат детските сърца!

-          Ти ще ми прислужваш, драга!

Таз заръка ти се пада.

Къщата ми ще въртиш,

брата си  ще угоиш!

Плачат милите деца:

-          Бабичко, недей така!

Но жестоката старица

лепна всеки със плесница.

Много време се минало,

лятото се извървяло.

Бабата проверки прави

и не иска да се бави.

„Хензел все стои си слаб!“ –

тя кипи от страшен яд.

Вместо пръстче, кокалче държи,

времето си той да удължи.

Тъй си мислило детето,

но нали било е взето

да послужи за храна

на магьосницата зла!

-          Идвай, Гретел, скоро тук!

Направи бульон от лук!

Днес ще сготвя за обяд

младият ти, сладък брат.

Гретел плаче и отрича

и от ъгъла наднича.

Моли я със сълзи на очи,

бабата я кара да мълчи.

-          Ще се справя с таз старица!

-          мисли смелата сестрица.

В миг я бутва към стената

и заключва тя вратата.

Бабата сега крещи:

-          Бързо ключа дай ми, ти!

-          Няма аз да ти го дам!

Моят брат трепери сам!

Ти ли ще го изядеш?

Гладна тук ще си умреш!

Мигновено тя тогава

брата си освобождава.

Бягат малките деца

по пътечката една.

Сбъдват своята мечта -

вече са на свобода!

Тука няма аз да скрия.

Мисълта си ще открия:

„Не туй всичко що е сладко

е добро за тебе, братко!“