ПРИНЦЕСАТА И ЛЕЧИТЕЛЯ - Димитър Димитров
Имало едно време малка принцеса, която повече от всичко на света обичала да се излежава в леглото. Всяка сутрин царят и царицата я уговаряли по цял час и обещавали какво ли не, докато я накарат да стане.
Веднъж принцесата решила да прекара деня до вечертав постелята. Когато прислужниците влезли в спалнята, тя промълвила жално:
- Не мога да се изправя! Краката ми са залепнали зазавивките!
Разтревожени, всички хукнали да търсят придворния лекар. Тойсе явил незабавно, огледал внимателно одеялото и чаршафите, вдигнал рамене и казал, че за първи път среща подобна болест.
- Трябва да се поровя в книгите, или да се посъветвам снякой колега... – поклонил се лекаря и побързал да напусне двореца.
Поднесли закуската на принцесата в кревата, а царят
обявил, че ще даде кесия жълтици на онзи, който излекува дъщеря му.
От всички посоки към двореца прииждали доктори. Млади
и стари, с дипломи или самоуки, специалистите бързали да покажат знанията си и да спечелят наградата. Но, когато ги въвеждали в спалнята на царската дъщеря, всички изпадали в недоумение. Колкото и да се стараели, те не разбирали от какво боледува малкото момиче.
До обяд нито един лекар в царството не изяснил какво тайнствено страдание е споходило принцесата. Царската дъщеря похапнала доволна в леглото, а майка й не сложила в устата си трошица хляб от притеснение. Царят се съветвал с министрите към кой съседен владетел да се обърне за помощ.
След пладне отнякъде се появил скромен мъж, с прашни обувки и тояжка в ръка. Той помолил за разрешение да се запознае със странната болест, за която говорели в цялото царство.
Лечителят огледал внимателно леглото, поклатил глава и казал:
- Да-а-а!... Много лепило се е натрупало...
- Не мога да помръдна! Цялата съм залепнала, а никой не ми предписва рецепта! – оплакала се царската дъщеря.
- За тази болест не са потребни лекарства – отговорил лечителя. – Достатъчно е добре да се изтупа лепилото... Ето така!
Той вдигнал тояжката и ударил с нея завивките.
- О-ох! Боли! – изпискала учудена принцесата.
- Лекарствата не са приятни, но помагат ...– казал лечителя и замахнал отново.
- Помощ! – извикала принцесата и скочила на крака.
В стаята нахлули стражи, сграбчили лечителя и му извили ръцете.
- Какво става тук?! Какъв е този шум! – дотичал царя, на когото доложили за произшествието.
- Татко! – оплакала се принцесата. – Този глупав доктор ме удари с тояга през краката!
- Но затова пък принцесата оздравя и стана от леглото, Ваше величество! – казал лечителя, който не можел да се поклони, защото стражите го държали здраво.
Владетелят помълчал минута - две, после се досетил каква е работата и заповядал да наградят по царски успешния лекар.