ГОРСКАТА ЛЕЧЕБНИЦА - Дарина Кръстева

Днес в лечебницата горска

На адрес „Зеленогорска“,

Важна среща се проведе

И решение се сведе

До живущите в гората

И навътре в планината:

Всеки ден ще се редуват,

Ще се учат да лекуват,

Първа помощ да оказват,

По между си да показват

Как един на друг са нужни,

Затова ще са задружни.

Безвъзмезден труд ще дават

И надежда ще раздават,

За да знаят от мънички

За добро се трудят всички.

 

Зайко грабна телефона

Ред наложи във салона:

Всеки тегли си билет

И изчаква своя ред.

Днес Мецана е дежурна

Към линейката се втурна,

Че и карат Вълчо с крак

Насинен от речен рак.

Без дори да се забави

Меца раната оправи

И с леглата се захвана:

Във чаршаф зави юргана,

А възглавницата светна

Със калъфка пъстроцветна.

И навън чевръсто свърна,

Че линейката се върна

На сърничката с децата

Разранили колената.

Паднали докато скачат

И сега как силно плачат!

Меца раните проми,

С лейкопласт ги залепи

И ги прати за деня

Да почиват у дома.

Ежко идва уморен

Да го мажат със мехлем,

Че гърбът го заболял,

Носейки голям чувал.

Бухалът пристъпва бавно,

Ала стана му забавно

Като мина край децата

С термометри под крилата.

Той гърдите им преслуша

И предписа чай от круша,

Летни дрехи да обличат,

Повече на вън  да тичат.

И със таз рецепта нова

Той изпрати лела Сова.

Катеричката засмяна

Ще застъпва втора смяна.

Тя инжекции ще слага,

С бинт крачетата ще стяга

И с любов ще се погрижи

За лисичетата рижи,

Че са паднали във двора

Бързо карайки мотора

И с навехнати крачета

Баба им ги води клета.

Много тя е притеснена

Заболя я чак корема:

„Счупено дано да няма,

Че ще стане в къщи драма.

Колкото и да повтарям

Май ще трябва да се карам!

Пакостите щом надушат

В миг забравят да ме слушат“ –

Тъй говорейки Лисана

Поглед плъзна по тавана,

След това върху стената

С огледало до вратата.

Щом главата  си погледна

Тя на стола бързо седна:

Хукнала е в бързината

С шампоана на косата.

Костенурката пристига

Някак странно тя премига:

Заболели я очите

Боядисвайки стените

На къщурката си стара.

Носейки на гръб товара

На покъщнината цяла

Тропна по вратата бяла.

Вътре с тънка показалка,

Кацнала на закачалка,

Докторката Кукумявка

На главата със забрадка,

Клонки, пръчици брои,

На високо ги реди,

От далече ги разглежда

И по форма ги подрежда.

Но преди да и отвори

Костенурката затвори

Портичката на дома си

И дълбоко тя прозя се:

„Първо аз ще си почина“,-

И редът и тъй отмина-

„но на следващия ден

Първа ще прегледат мен.“

Спусна плетени пердета

И заспа пред кабинета.

Зайчетата се издрали

Шипката докато брали.

Чакат с йод да ги промият

И под пейката се крият.

Както Мечо си вървял

На високо клон съзрял,

С кошер пълен със медец.....,

Шият го сега с конец,

Щото Мечо много сбъркал

Докато в пчелина бъркал,

че пчелите щом разбрали

Те кожуха му съдрали.

 

Тъй в лечебницата горска

На адрес  „Зеленогорска“

Дни и нощи се редуват,

Здрави болните лекуват,

Пример дават на децата

И живущите в гората,

Че когато са здружни

Те един на друг са нужни,

Научават от мънички,

Че благата са за всички

И че всичко се подрежда

С обич, вяра и надежда!