Нашата гора - Емилия Илиева

Знам една вълшебна  гора с дървета и пътечки ,

прекрасна, светла и красива, изпълнена със смях и глъч

в която денем весело се гонят искрящи слънчеви лъчи

а вечер тихо се прокрадват блестящи тайнствени звезди.

Живели там щастливо и задружно животни, птици, насекоми.

Работели те неуморно и вярвали, че някой ден ще стане тяхната гора

освен в света най прекрасна, богата и  с безброй блага.

Лъвът най главният в гората я управлявал двадесет лета,

Но не винаги успявал да води справедливо държавните дела.

Имал безброй съветници лоши и скоро съвсем не на шега

в гората красива се случили странни неща.  

За дядо Мечо и баба Мецана свършил медът.

За костенурки и змии нямало път.                                                                                            

В училището за зайци свършили тетрадките

Катеричките и таралежите спрели сладките.

Вълкът затворил горското училище.

Лисицата сменила своето хранилище.

Птичките, горките се лутали от клон на клон

Объркани,  не знаели къде да намерят подслон.

Две умни зайчета сестрички решили и събрали всички

най млади и умни животни и птички.

-          Къде да отидем ? Къде да се скрием ?

-          Защо се случи това на нас ?

-          Къде можем помощ да открием ?

-          Как да се борим срещу тази власт ?

Бухалът Юначко сложи очила и каза следните слова:

-          Уважаеми животни, насекоми и птички!

Прекрасна е нашата гора. Никъде няма такива красиви дървета, пътеки, рекички.

За жалост истината е само една

и никой от нас не заслужава тази съдба!

Предлагам да направим така:

Всички млади и умни животни, насекоми и птички

Да напуснем гората сега

И да се заселим по света!      

-          Какви ги говориш Юначко ? Как така ?

Обади се Лиско изплашен не на шега!

-          А мама Лисана и татко Лисун ? Мецана и Мечо и стария кум ?

Те как ще живеят самотно в тъга и без млади животни във тази гора ?

-          Не бой се. Ще стане така:

Редовно и щедро ще им изпращаме вълшебни листа!

Със тях ще намират прекрасни неща и така ще лекуват свойта самота!

Когато гората ни стане отново богата можем да си променим съдбата!

 

Настъпи суматоха и скоро заминаха всички

млади и умни животни, насекоми и птички.

 

В гората красива самотно и тъжно стана сега.

Изпращаха всички вълшебни листа,

но нямаше песен, живот, веселба.

 

За дядо Мечо и баба Мецана имаше мед.

И всъщност всичко си беше наред,

Но липсваше младост, любов и деца

И старите решиха, че не може така.       

 

Бухалът Умчо на бухо Юначко баща

Привика ги всички и каза така:

-          Да идем при лъва и неговите съветници веднага!

 

Вдигнаха се всички не на шега.

 

-          Ей лъвчо и вие съветници кажете сега, къде са вашите и нашите деца?

Нека да направим всички заедно така, че да не се лутат по света.

Да превърнем нашата гора в най прекрасното и богато място в обителта. 

Замисли се лъвчо и каза с тъга:

Обещавам, че трябва да оправим това!

Ще извикам вълшебници още сега и ще си върнем децата в нашата гора!

Знам една вълшебна  гора с дървета и пътечки ,

прекрасна, светла и красива, изпълнена със смях и глъч

в която денем весело се гонят искрящи слънчеви лъчи

а вечер тихо се прокрадват блестящи тайнствени звезди.

Живеят там щастливо и задружно животни, птици, насекоми.

Работят те неуморно и знаят, че тяхната гора

освен в света най прекрасна, богата е и  с безброй блага!