УРОКЪТ НА МАМА МРАВУЛИНКА/ Генка Богданова

На полянка сред горичка,

край бълбукаща рекичка,

под глогинка разцъфтяла,

чудна къща се е свряла.

Скромна е като калинка,

но със прелестна градинка,

с люлки от треви зелени,

нощем нежно осветени

 от фенерчета - светулки.

Там щурчета със гъдулки

пеят сладко звучни песни

за стопаните чудесни :

Мравчо, леля Мравулинка

 и за цялата дружинка 

от дечица работливи,

мили, кротки, обичливи

 

Вчера мама Мравулинка,

със чадърче от латинка

и с ботушки от шушулка, 

се нагизди като булка.

Грабна кошницата стара 

и потегли към пазара  

на съседната поляна.

Прясна стока рано-рано  

ранобудните стопани  

са донесли от полето.

Вдигат врява до небето.

Конкуренция жестока.

Всеки хвали свойта стока.

Мама Мравулинка спира

и подаръци избира 

за семейството си драго.

Бързо в кошницата слага

зряло зърно от пшеница,

 два сухара от трошица

и листенце див пелин –

дар за дядо Мравулин.

За послушните дечица

купи медена росица.

За мъжа си взе бастун  

от мустаче  на ластун. 

Шапчица от незабравка

купи за сестра си Здравка

и букетче цъфнал лен

 за рождения й ден 

А за себе си наметка  

купи от една съседка.

Време е да се завръща 

с даровете в свойта къща.

Но във кошницата стара

много тежък е товара.

Да го вдигне - сили няма.

Леле, че беда голяма!

Праща бърза телеграма:

„Искам помощ! Време няма.

На пазара чакам. Мама."

 

Тичат с тънките крачета

десет пъргави момчета,

седем дъщерички мили  

като птички лекокрили.

На пазара запъхтени

спират с бузки зачервени.

А до кошницата стара,

натежала от товара,

се усмихва Мравулинка

на работната дружинка.

Към децата се навежда

и съвети тя нарежда:

- Мили мои, запомнете,

дружни винаги бъдете!

С дружни сили планината 

ще качим на рамената.  

Който знае да се труди

весел и щастлив се буди.