Температуреното човече - Теодора Вълева

Както играеше мъничък Мишо

и сладолед си похапваше скришом,

тъй заболя го главичката руса,

треска го пипна и здраво раздруса...

С мътни очички при мама дотича,

че да е болничък- кой ли обича,

мама- с прегръдката своя вълшебна

щеше със супичка топла да седне

там- до леглото и с бяла лъжичка

нямаше даже да сърба самичък...

Тя по челцето го пипна и вкъщи

бързо отведе го, без да се мръщи,

сложиха двамата нова пижамка-

да си подремне момчето на сянка...

...В стаята тихичко скръцна вратата,

сепна се Мишо и скочи в кревата-

близо до него, с червено елече

го наблюдаваше странно човече...

-Ти пък какво си?- детето извика,

Как се промъкна, къде те прикриха?

-Чакам отдавна за теб да съм, братко-

че сладоледчета ръбаше сладко,

да се представя, пристигнал съм вече-

Температурното аз съм човече!

Дрехата моя е силно- магична,

свети в червено- на огън прилича,

не избледнее ли цяла- до бяло,

болен ще бъдеш, с отслабнало тяло!

Мишо потръпна и взе да се чуди

как да успее и хитро прокуди

този нечакан „приятел“ да тръгне

още от днеска, но без да се върне...

Както мълчеше и мъчно му беше,

нещо го тупна и силно му рече:

-Я не унивай, детенце прекрасно,

а погледни ни, че всичко е ясно!-

там, пред очите му, в дълга редичка

хванати пъстри, по две за ръчичка-

плодчета сочни, със лъскави бузки

чакаха- сладко от тях да си хрусне...

Грабна юначето ябълка, круша,

после похапна с изпъната гушка,

за да се случи и чудо тогава-

дрехата бяла започна да става...

Адски сърдитото, лошо Човече,

но с поотслабнали силички вече,

Мишо не искаше никак да пусне,

а го целуваше с парещи устни

тайно, невидимо даже за мама,

която мълчеше, в тревога голяма...

За да помогнат докрай на момчето

и да му върнат играта отнета,

чак от градинката селска на дядо-

слънце попили в листата си здраво

пресни марулки, доматки и зеле-

те, зеленчуците- бодрост поели

легнаха бързо в чинийка пред Мишо-

да ги излапа и волно да тича...

-Ах, че ме мамят!- Човечето ядно

тропаше гневно, но пък безпощадно

дрехата негова ставаше бяла

и му докарваше бърза премала...

И за накрая, победата скрили-

всичките важни, добри Витамини

с Мишо ведно съюзиха се вече,

за да прогонят навън и далече

Температурното лошо джудженце-

враг на доброто и ведро детенце...

То разсъблече елечето цяло-

станало като снежинчица бяло

и през прозорчето бързо излитна-

някъде пак нежелано да скита...

-Силен и здрав съм!- провикна се Мишо,

с пълни гърдички от въздуха вдиша-

бледичък още, отслабнал за двама,

но пък за мамичка- гордост голяма!

-Даже Човечето пак да се върне-

вече ще зная с какво ще си тръгне!-

казваше малкият, тъй развълнуван,

мама пък мислеше, че е сънувал...

Но оттогава се Мишо зарече-

никакви лоши човечета вече,

щом плодове, зеленчуци похапва

и витаминчета стриктно прилапва,

болести всякакви- даже и страшни,

нямаше копче да смята за важни!