На бала на синята мравка - Геолина Стефанова

 За полето на  нежното лютиче и сините мравки легендите разказват, че някога било чудно море. В него живеели красиви, пеещи риби, цъфтели големи, хищни анемонии и корали, а рачетата и мидите говорели и разказвали приказки на лунната светлина, която се разхождала боса по вълните в пълнолунните нощи.  Навътре в атлазените води процъфтявал голям остров с много зеленина, чиито обитатели били най-различни създания, живеещи задружно, добронамерени и мили, които помагали на всички. Нямало книжни парички, всеки получавал това, което му било нужно и сам създавал нужното за другите според своите способности.

Но изведнъж в този мирен свят на музика, поезия и вълшебство всичко се променило. Дали някой донесъл отнякъде лош вирус или просто Доброто не може да трае вечно, но жителите на острова станали много жестоки и алчни, започнали да се мразят и да си пакостят. Сякаш вулкан от злоба изригнал сред тях и започнал да засипва всичко хубаво, градено с години.

Разгневени боговете на Морето, Земята и Небето предизвикали страшно земетресение, което раздробило на парченца острова и повечето от обитателите му се издавили. Боговете пощадили само един клан* от по-особени създания с шест крачета и антенки на главичките, подобни на днешните мравки, които били пазители на свещените ключове към Миналото, Бъдещето и към други светове. Само те не се били поддали на този „вирус“ на Злото. Дали защото живеели усамотено на един хълм, затворени в своя храм-крепост или защото имали благородна кръв, устояла на заразата, но пазителите не се били променили. Затова Богинята на Земята издърпала големия скален отломък на който обърканите създания гледали безпомощно как потъва и умира техният свят до спасителен бряг на който да се заселят.

Богът на Морето оцветил кръвта им в синьо /може би сте чували да казват, че благородниците имат синя кръв/, за да се отличават от другите провалили се създания. А Богът на Небето дал крила на най-старата и мъдра пазителка, за да стане тяхна опора и кралица. На новото място оцелелите пазители създали свой свят и заживели с другите живи твари, които го населявали...

Много време изтекло оттогава. Сменяли се сезони, на мястото на моретата се ширвали полета, издигали се планини. Променени били и наследниците на тези древни пазители. Техен дом сега било Полето на нежното лютиче, нацъфтяло с хиляди лимоново жълти цветчета, с чашки пълни с омаен нектар.

 От благородния произход на древните корабокрушенци останал синият им цвят и техните съседи  ги нарекли „сини мравки“. От миналото останала и „Кралицата“ - мравка с крила, която се раждала на 29-ия ден на месец февруари, обучавала се и когато навършвала пълнолетие заемала мястото на предишната кралица, която се оттегляла със своето семейство в далечно, красиво имение за заслужена почивка. Защото да управляваш толкова много мравки, си е трудна работа. 

 Церемонията по смяна на кралицата завършвала с пищен бал, който продължавал цяла нощ, с много музика, изискани ястия, напитки, куп забавления и изненади. За това се говорело дълго преди и след него. Поканени били всички, които искали да уважат събитието, да покажат новите си тоалети, да поклюкарстват /хихиххх/, да потанцуват и да създадат нови познанства – за бизнес и приятелство.

 И ето..., днес с вас ще се включим в поредния бляскав бал в чест на новата Кралица синя мравка. Да видиммм...

 От сутринта полските щурчета настройваха фините си струнни инструменти. Изгладени и приготвени бяха черните им смокинги. Червените калинки имаха грижата за поканите, музиката и дансинга, а жълтите и черните - за храната, напитките и украсата на масите. Жълто и черно бяха и цветовете, в които  блестеше всичко наоколо – цветовете на светлината и мрака. Очертаваше се една наистина запомняща се нощ.

В късния следобед започнаха да прииждат гостите - птици, животинки и бръмбарчета отблизо и отдалеч. Господата бяха изтупани в строги тъмни костюми, а дамите им – в ослепителни рокли и тоалети искрящи със скъпите им бижута и зашеметителни прически.

„Виновницата“ за тази бляскава въртележка, новата синя кралица Ар-Фейниел облечена в тясна антрацитена туника, обшита с бели сапфири и дълга пола от златна макова коприна /естествено съвършена и уникална творба на маестро Макк Куни/ приемаше с мила усмивка многобройните поздрави, подаръци и цветя. Етикетът изискваше да обърне внимание на всеки, уважил празника ѝ.

 Скакалецът Стас, по когото въздишаха всички насекомки в полето, още по-неустоим в тревистозеления си смокинг и риза в цвят „пепел от роза“ подари на кралицата снежно бяла гардения.

„Това значи – ти си чаровна“ – помисли си поласканата госпожица, която познаваше „Езика на цветята“.

Разкошна пъстра перуника пък ѝ поднесе бръмбарът рогач Го. „Флиртаджия“ - подсмихна се в себе си Кралицата. От „Езика на цветята“  тя знаеше, че  перуники подаряват само мъже, сигурни в себе си, но флиртаджии, които държат не на дълбочината на чувството, а на впечатленията, които оставят у дамите.

Семейство Далибор и Генциана Орелски донесоха на кралицата виолетки /което значи „нежна и искрена обич“/.

В размяна на любезности, делови и лични разговори времето се изнизваше неусетно. Слънчевият диск се търкулна към своя залез и вече поизгладнелите гости бяха поканени на богато подредените, пълни с най-различни ястия и напитки маси. Калинките отвеждаха всеки гост до неговата маса и място, отбелязано с красива картичка в златно-черно с името му.

След вечерята оркестърът на щурчетата засвири "The Second Waltz" от Дмитрий Шостакович. Годеникът на кралица Ар-Фейниел, Еру-Илаватар, облечен в искрящо бял смокинг поведе своята нежна дама към дансинга за първия ѝ танц. Последваха ги и други двойки.

Балът на Синята мравка започна.