ШАСТИЕ - Александра Коюмджиева

Пак ти ли бабке?““Да ме изповядаш“

„Е вчера идва!““Днеска прегреших.

Нахоках зетя,после с моя дядо

Се карахме.Съсед наклеветих.“

„Е сдържайте се де!Чети молитви!“

Христос и кръстна смърт е претърпял!“

„Знам, отче, честен кръст, опитвах,

Ама и ние на какъв сме хал!

В едно стайче се врем петнайсет души:

Снахи и внуци,щерки,синове....

Шум,теснотия,ядове...““Я слушай:

Животни нямаш ли?““Едно прасе.“

„Вземи го вътре.““Да го  пусна в къщи?!“

„ Да.Другата неделя намини!“

Отива си жената,пак се връща.

„Насън съм ги броила:седем дни!

Проклетото животно рови,цапа,

Зурлата си в паниците ни вре,

Бърника всичко.Дядото ухапа.

Току настъпи някое дете.

Вони,душицата ти да отрови!

Търпим го,ама ние знаем как...“

„Махни прасето и ела отново!“

След седмица жената идва пак:

„Такъв живот и  приказките няма!

От радост сме на седмото небе!

Във цяла стая,представи си само

Петнайсет души !Никакво прасе!“

Един съвет:ако сте много зле

Поне наум си вкарайте прасе!“