СЕЛСКА ИДИЛИЯ - Александра Коюмджиева

„Ех,бабо,помниш ли на младини

Какъв напет бях,хеле а пък ти!

Момиче-капка!Как да се покажа?

Да се направя по-голям,по-важен.

Отивам значи до града с дървата,

Намирам даскала си,дядо Гатю.

„Прощавай,даскале,чапкънин бях.

Все бягах от школото.Пък допрях

На пак до тебе.Напиши ми, думам ,

Там нещо тъй,по-алафранга,умно.

Да шашна либето.Той писа,писа.

Изби го на поезия-три листа.

И се купешки приказки:копнеж,

Омая,блян,зефир,искряща свещ...

Започваше- на туй го помня още-

„Кат светъл  ангел в тъмните ми нощи...“

На-а –викам.-Де ги другите ергени?

Ахмак  ме имат,ама като мене

Де могат го засука тъй с чалъм!

Ще видим прост ли съм или не съм!

Брех, то и ученето не е просто.

Две-три недели сричах,опустосвах.

Едно прескоча,друго ще забравя.

Овцете блеят и ме подиграват.

Научих го!И с  накривен калпак

Пет пъти минах стръмния сокак

Край къщата ви,божем  ми е пътя

Оттам,а все заничах през плета ти.

Ти доде,уж да носиш нещо в дама.

И стана тя тогаз каквато стана!

Конците сбърках,взе ми се умът.

Започнна да пелтеча:“Кът-кът-кът...“

„Ха стига кътка и ми ръкомаха,  

Че всичките ми пилци се събраха.

То писането пет пари не струва,

Ами целувай,ако ще целуваш.“ПЕНЕЛОПА

Платното ядно чепка Пенелопа:

Край!Писна й!Как смята Одисей?

На нимфи преподава „натиск-опън“

С Калипсо шафрантията куфей

 

Уж за честта на кака й Елена

Да отмъстял! Та нея сума свят

От ей такваз я крадне на зелено...

И тя  мъсти!С жар! От креват в креват!

 

Ти –стой та трай! Край!Бог ще  си намеря!

Бог!!!Зевс?Върховен!Власт!Мощ! ..Знам ли?То....

Май мухльо пада......Дръпнатата Хера

Ще ме превърне в крава като Йо....

 

Виж Арес? А,не!Знайш:“войник без въшки“...

Да го пере и пощи който ще.

И уж разбойникът го дава мъжки...

От кака си Атина бой яде!

 

Сам Аполон й дрънка серенади

Красив...Гол като всеки музикант!

А Бакхус? Щур..Млад...Не!С тайфа менади

Се шляе по гори. Пиян-залян.

 

Не!..Хермес. Бизнесмен...Изглежда влюбен..

Сакън!  Крадец!От бебе-тарикат

С предбрачно ще я метне и оскубе

И „бай-бай , скъпа, аз съм вечно млад

.........................

Тя мисли.Смята....Шт!Там някой чука!

„Дъртак!Вън!““Млъквай булка!Аз съм!““Ти?!

Отде?!““Млък! И без туй ме гони махмурлукът!

Дай манджа!Бърже! Марш! Броя до т