Пенсионерски забавления - Светлозар Николов

 

 Тази сутрин нямам какво да правя,та реших да попиша.Не,че други сутрини имам какво да правя.Пенсионер съм.Затова реших да опиша една друга сутрин,когато нямах какво да правя.

 Съклетисвах се/от съклет-стрес по сегашному,или скука,не знам/.В такива случаи изходът е един/поне за мен/-да си разходя стола.Столът е специален-леко му е подрязан единия крак,и той куца/накуцва,при-скламбичква се/.Стола си го разхождам в час пик,когато всички отиват на работа/освен пенсионерите и безработните,разбира се/.Как става това?

Ами,набутвам се с него в един градски автобус.В тарапаната.

Натискам,блъскам,втиквам се някак си.Значи,жените отскачат и без това,защото знаете колко струва чорапогащ-

Ника,а мъжете-защото гледам на кавга.Изобщо,това е целта-

Сочна,звучна кавга,за да вгорча деня на половината автобус,и да ми мине съклета.Засега мълчат,но сумтят.Аз гледам нахакано.Приближава кондукторът.Подавам 40 стотинки.Той гледа въпросително:

-Карта?

Подавам я.

-А столът?

-С мен е-викам.

-Виждам,че е с вас,но кой ще плати?

-Да плати какво?-на свой ред аз.

-Ми,билета…

-Какъв билет за стол,бе,това да не е човек?

-Ами,като за багаж…

-В разпоредбите ви пише,че за багаж се смята пакет 60/60/60 сантиметра,а столът е 15/45/45 /аз знае и му бях отрязал половината облегалка,стърчеше само другата част/,така че-

вози се безплатно.

-Ама Вие пречите на хората…

-С какво?

-Ами,със стола…

-А тези,дето са на седалките,пречат ли с тях на хората?

-Да,но седалките са щатни,те са именно за сядане,значи-не

пречат.

-Е,столът е извънщатен,но и той е именно за сядане,защо да пречи?

­-Защото никой не седи на него!

-Значи,ако седна,няма да пречи,така ли?Излиза,че не столът пречи,а аз!И защо?Нали си платих билет?С какво съм по-долу от тези на седалките?

-Ама те седят…

-Така ли?Ами освободете седалка,та да седна и аз!

-Тогава трябва да вземете стола в скута си!

-Вие добре ли сте?Защо тези от седалките не вземат по един стол в скута си?

/През това време гледам как тези около мен постепенно завират./

-Защото има седалки,затова!Не се налага да има и столове!

-А като се свършат седалките?А?Тогава не може ли да си нося стол,за да седна?Никъде в разпоредбите ви не пише това!Пише за багаж,ама аз багаж нямам.Имам стол!

-Ми като имаш,защо не седнеш на него и да млъкнеш?-обажда се един здравеняк от отрудената тълпа.Густо!

-Млъкни ти,да не ти кажа къде да седнеш!-с най-злорадо задоволство контрирам.

-        3 –

-Така ли?Ей сега ще ти обясня как ще млъкна и как ти,заедно със стола,ще хвърчиш през вратата.

-Ще ми посягаш на неприкосновеността и на личната собственост,а?Това да не ти е тоталитаризъм?Аз имам права и ще ги отстоявам!Защо ги плащам тези данъци?

-Ще те отърва и от данъци,и от неприкосновеност,а стола ще ти го строша в главата!-пени се оня и гребе вече през тълпата към мен.Густо!Напипвам в джоба електрошока,изненадващо му го лепвам на врата и започвам бавно да броя наум до десет.Оня трепти като вибратор на празен ход .На десет го пущам.

-Ей сега ти таковах всичката такова лелинкина!-ревва оня,докато аз зейнал го чакам да падне.Съобразявам светкавично-електрошокът е китайски,на тях може 10

секунди да им стигат,но българинът е пача корава,явно времето е малко,затова смутолевям:

-Път!Ще слизам!Път!

Все пак успях да стъжня живота на половин автобус.Такива ми ти,пенсионерски забавления.