С ъ ж и т е л с т в о - Здравка Маринова

Будя го грубичко,

щом позадреме.
После му давам сладкиш.
Той пък ме дебне
по всякое време,
стяга ме с жилав каиш.
Красив е,проклетникът.
И как обещава...
Дворци позлатени,богатства несметни,
любов до небето и слава.
Не, че му вярвам.
Все пак...знае ли някой?
И в най далечната гара
пристига понякога влакът.
Така си я караме-
вече почти сме приятели.
Верни сме и си прощаваме-
останалото е вятър.
Несъвършен е,но го обичам.
и не желая развод.
Всъщност-влюбена съм до неприличие
в пустия мой живот.