Есенна закачка - Здравка Маринова

Всяка есен чакам да узрея,

ала нещо все не е така.
Снежни преспи скоро ще белеят
по изстрадалата ми глава.

Другите стоят на пост пред чушкопеци
и редят буркан подир буркан.
А пък аз я карам на гевреци
и танцувам под дъжда без срам.

Другите примъкват щайги,
натежали с плодове.
Аз препускам тайно
нощем с белите коне.

Знам, че иде люта зима.
Знам- ще стегнат студове.
Но какво от туй? Нали си имам
нечии добри ръце!