С ТЪЩА НА МОРЕ - Светлозар Николов

                                             /песничка/

 

Акулата е риба здравозъба,

каквото хапне, става на пюре,

а тъщата не ще да хапва гъби,

затуй отидох с нея на море...

 

А из морето акулите пасат...

 

Тя, тъщата, мома е стройна,

висока толкоз, колкото тежи,

и има лебедова шия тройна,

мустака видиш ли й, влага ти държи...

 

Разбута хората, и си постла

чаршаф- не по- голям от футболно игрище,

нахлупи шапка, тури очила-

двамина писнаха, а трети се изприщи...

 

Те из морето, акули уж пасат...

 

И със засилка от брега се гмурна,

с надежда плаха почнах да броя,

спасител някакъв към вишката се втурна

да слага флага с черната боя...

-          2 -

 

Изплува с вик победоносен:

„Виж ма, ба Кире, фанаф рак!”

Пък аз си мисля-дано е смъртоносен,

щот залежи ли се-тогава как?

 

Де ги акулите,дет тука уж пасат?

 

И гледам перка през вълните цепи!

О, има правда под това небе!

Обаче тъщата с пръстенцата я гепи!

Агонизира бедното рибе...

 

И вече в къщи й брои зъбите.

Но се уплаши,нещо залиня...

След девет дена й варихме жито,

щот са спомина бедната жена...

 

Морето, значи, бурна е стихия,

Акула там плацика не една,

лют замисъл сега ще ви разкрия-

на плаж ще водя моята жена...

 

А из морето акулите пасат...