Песнички - Светлозар Николов

                         П е с н и ч к а

 

Две земни кълбета

в блузка оскъдна

ме теглят с неземно притегляне.

Ченето ми висва,

не мога да мръдна,

и гледам,и гледам,и гледам.

 

Жената ме нарича “цицоман”,

а аз съм мамолог-любител.

Преглеждам всички,

както аз си знам,

но явно се харесва на жените.

 

Загледан в обекта/направил бих всичко/,

бих влязал във секта

с устав челичен,

самичък бих пасъл

във градска градина,

Не бих се уплашил

татари да минат.

 

Жената ме нарича “цицоман”,

а мен тресе ме интерес научен-

дали в света така голям

децата вече силикон не сучат?

 

Като сянка от облак

мерцедес спира,

осъзнавам полека,

че “обекта “ прибира.

 

Полека отмива

транса интимен,

пристъпвам веревно,

Нелегитимен…

 

 

 

 

   П Е С Н И Ч К А  2

 

На простора виси сутиен,

от тежки “грижи” разнебитен,

гол охлюв някъв млад,зелен,

се втренчил в него любопитен.

 

Сутиенът е изпаднал в стрес,

зарязал неглиже такава пазва.

А охлювът с перверзен интерес

въздъхна,може би,и заприказва:

 

“Аз някога бях задомен,

и имах здрава,нова къща,

ала се влачех по корем,

щот в къщата-жена и тъща…

 

По цял ден само пазарях,

а после готвех,чистех,миех…

И бях замислил грях-не грях,

да взема, и да ги избия.

 

Веднъж на някаква опашка,

съгледах/някак без да ща/,

как два “балона” мачкат “прашка”-

в живота има хубави неща…

 

Изглежда съм се вдъхновил,

щот във участъка ме викат,

а там не питат “бил-не бил”,

а от вратата още ритат. 

 

Затуй сме,охлювите,днес

хермафродити поголовно,

но при взаимен интерес

раздаваме го и любовно…